МИГ-25

Микоян–Гуревич МиГ-25 (обозначение на НАТО: Foxbat) е свръхзвуков самолет прехващач и разузнавателен самолет, който се нарежда сред най-бързите военни самолети, постъпвали на въоръжение. Разработен е от съветското конструкторско бюро „Микоян–Гуревич“ и е един от малкото бойни самолети, изградени предимно от неръждаема стомана. МиГ-25 е последният самолет, проектиран от Михаил Гуревич преди неговото пенсиониране.
Първият прототип на МиГ-25 извършва полет през 1964 г., а самолетът постъпва на въоръжение през 1970 г. Максималната му експлоатационна скорост е Мах 2,83. Възможно е достигане на Мах 3,6, но с риск от сериозни повреди по самолета и двигателите. МиГ-25 е оборудван с мощен радар и четири ракети „въздух–въздух“. При първото му заснемане от разузнавателни средства големите крила създават впечатление за огромен и високоманеврен изтребител. По същото време американските концепции за проектиране също се насочват към по-висока маневреност вследствие на опита от въздушните боеве във Виетнамската война. Появата на МиГ-25 предизвиква сериозно безпокойство на Запад и води до значително повишаване на изискванията към характеристиките на McDonnell Douglas F-15 Eagle, разработван в края на 60-те години. Западът получава по-ясна представа за възможностите на МиГ-25 през 1976 г., когато съветският пилот Виктор Беленко бяга със самолет от този тип в Япония, а впоследствие получава убежище в Съединените щати. Оказва се, че големите крила са необходими заради значителната маса на самолета

Техническите характеристики на продукта могат да се различават незначително в зависимост от производителя. Производителите си запазват правото да променят посочените параметри.